* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
втора я вечер пристана.
Марко майци си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
на теб ти водя отмена,
на мен булка засмена.
Майка из двора ходеше,
булката да си посрещне.
В двете си ръце носеше -
в лявата ръка ракия,
в дясната ръка отрова.
Ракия даде на Марко,
отрова даде Тодорка.
Тодорка отрова изпила
и си е кротко легнала.
Тя си на Марко думаше:
- Марко ле, първо венчило,
майка ти, Марко, нехае
да гледа двама влибени.
Марко си ножче извади
и се в сърцето прободе.
Той на Тодорка думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ми да се нарадва.
Да помни мало и голямо,
да знаят млади и стари,
че с любов шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021