* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Любят се Стойку и Стойка,
от мали до големи,
дурде големи станали,
любет се любет със севда,
севдата лоша работа,
севдата от огън по-гори,
от вряла вода по-пари,
че прател Стойку за Стойка,
че прател и не му я дали.
Стойка женихи изпраща,
и на женихи думаше:
- Женихи мои женихи
и утре вечер елате,
ако не ме дадат мамини,
аз ще му млада пристана.
И него са вечер отишли,
същата дума казали,
Стойка на Стойку пристана.
Веди я Стойку поведи,
като у тях я заведи,
на портата похлопа,
похлопа още повика:
- Мале мо, стара майчице,
стани ми портите отвори,
аз ти отмяна донесох,
да те от всичко отмени.
Стойкувата стара майчица,
стана им порти отвор,
със две ми чаши стъклени,
в едната чаша ракия,
в другата сложи отрова.
Ракия даде на Стойку,
и тя на Стойка думаше:
- Пий Стойке, пий да пиеш,
да не те глава заболи,
ни клето сърце,
вдигна я Стойка изпи я,
люта я глава заболя,
люто и клето сърце.
Че викна Стойка заплака.
Стойку го жалба дажаля,
извади ножче инджирче,
че се във сърце удари
и на майка си продума:
- Мале мо, стара майчице
как не ни живи събрахте
ала ни умрели съберете
в един сандък турете
в един ни гроб заровете.
Стойковата майка мащеха
на башка сандък направили
и ги по башка зарови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021