* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я мама да те ожени,
по-младо да те задоми!
- Мамо ле, стара майчице,
като ще да ме ожениш,
по-младо да ме зачерниш,
коя ще мома да вземем?
Майка Стояну думаше:
- Ще вземем Радка Попова,
че е попова дъщера
и е от хора разбрани.
Стоян на майка продума:
- Мале ле, стара майчице,
аз не ща Радка да взема,
че кога тръгне за вода -
земята плаче под нея,
небо се скърби над нея!
Ами ще, мамо, да взема
Тодора - клето сираче,
че кога тръгне за вода,
земя се смее под нея,
небото пее над нея.
Та са годеж направиле
с Тодора - клето сираче.
Нали е майка мащеха,
наместо със вино червено
тя си вземала, наляла
девет ми бъклици брашовски,
със тия върли отрови
и е в Тодорини отишла,
тама си бъклици остави,
и се назад повърна.
Тодора е бъкличка напила -
метна се и ще да умре.
Еле ти Стоян че иде.
Като си Тодора съгледа,
Стоян на кръстник продума:
- Я дай ми, кръстник, ножето,
Тодори ябълка да срежа
да си устата разкваси -
дано ми дума продума.
Кръстник му ноже подаде -
не среза Стоян ябълка,
но се във сърце прободе
и си на кръстник продума:
- Кръстниче, и ти, старойкьо,
я "Много здраве!" на мама,
че мама не би каилна
два млади в къщи да гледа,
ами би мама каилна
на два ми гроба да ходи,
до две свещици да пали!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021