|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
- Сино бре, Стоя=, сино бре, Стояне,
изведи си коня,
вънка на дворове,
завържи го, сино,
за черна черница,
под бела лозница,
назоби го, сино,
със бела пченица,
напои го, сино,
с благо руйно вино,
че ще ида, сино,
мома да ти терам,
мома за невеста,
от село на село,
от града на града.
А Стоян й вели,
вели, ем говори:
- Мале, стара мале,
аз си имам, мале,
Яна Поповата.
А майка му вели,
вели, ем говори:
- Сино бре, Стояне,
аз я н' искам Яна,
на път да я сретна,
"добрутро" да й реча.
А Стоян й вели,
вели ем говори:
- Мале, стара мале,
днеска я доведох,
утре я отрови,
само Яна да е!
Джигурово, Санданско (НПЮЗБ 1/1967, № 1104); всички стихове се
изпълняват по модела на първия.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|