* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Стояновата майка на Стоян мома тера,
на Стоян мома тера от село на село,
от село на село и от града на града,
нийде мома нема, мома зарад Стоян.
Я Стоян й вели: - Мале, милна мале,
стига ходи, мале, от село на село,
от село на село, от града на града,
стига кон трошиш, стига плочи губиш,
плочи позлатени, клинци посребрени.
Аз си найдох, мале, близо у селото,
близо у селото, близо в махалата -
поповата щерка - сам гюзелим Стоя.
Та майка му вели: - Стояне, Стояне,
аз я некю, сино, на път да я срещна,
камо ли вкъщи, сино, да ми влезе,
в къщи да ми влезе, "мале" да ми каже.
А Стоян й вели, вели, ем говори:
- Мале, милна мале, днеска я докарват,
утре я отрови, ама Стоя кье е!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021