* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марчо на Донка думаше:
- Любе Донке мо, Донке мо,
хайде ми, Донке, пристани,
та ме приследи, приследи,
след мойто конче хранено.
- Марчо ле, Марчо, любе ле,
как да ти любе пристана, -
твоята стара майчица,
където седне и стане,
все за мен лошо хортува:
"Наш Марчо Донко ко вземе,
стъпките ще й изкопам,
с лопата ще ге изхвърля!
Аз не ща Донка за снаха!"
- Любе Донко мо, Донке мо,
ти недей слуша хората,
хората всичко ще кажат,
двамата да ни разделят.
Донка си Марча послуша,
че стана, че му пристана.
Кога във Марчови отишла.
Марчо на порти почука.
- Излез ми, мале, отвори,
Донка ти водя за снаха!
Мама се от къщи обади:
- Сино Марчо ле, Марчо ле,
постойте, та почакайте,
дор вземе мама ракия,
двамата да ви почерпи.
На Мирча сипа ракия,
на Донка сипа отрова.
Веднъж е Донка пийнала,
и си на Мирча продума.
- Нали ти казах Мирчо ле,
че майка ти не ме иска.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021