* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залиби,
снощи я вечер залюби,
тази му вечер пристана.
Марко на порти почука
и си на майка извика:
- Я излез, майко, да видиш,
на тебе водя отмяна,
на мене булка засмяна.
Майка на порти излезе,
в ръце чаши държеше,
в едната ръка ракия,
в друга ръка отрова.
Ракия даде на Марко,
отрова даде на Тодорка,
Тодорка отрова изпива
и си сладко заспива.
Марко ракия изпива,
с остро се ножче пробожда,
Марко на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
на живо ще ни разделиш,
ала мъртви събереш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021