|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Залюби Марко Тодорка,
стринковата си дъщеря.
Люби я Марко, лъга я
цели ми девет месеца.
Марко Тодорка излъга,
ах, че я Марко поведе,
право я у тях заведе.
Мама му седи сред двори,
на бели камък седнала,
на камък на самороден,
две чаши в ръка държеше.
В едната люта ракия,
в другата върла отрова.
Дето бе люта ракия
нея на Марка подаде,
дето бе върла отрова
нея на Тодорка подаде.
Кат я Тодорка изпила,
само си веднъж извика:
- Каква бе тази ракия,
то бе върла отрова -
и си се с душа раздели.
Марко мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
кат не си я рачала,
защо не си ми казала,
а ми я, мамо, отрови.
Черновръх, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|