* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Да не й е просто на мома -
любето да си вярва,
сърцето да си предава,
както го е Донка предала.
Снощи го Донка залюби,
зарана му пристава.
Двамата в пътя вървеха,
от далеч Марко викаше,
от близко порти чукаше:
- Я излез, стара майчице,
да видиш каква ти отмяна водя, -
на тебе, мамо, отмяна,
на мене мила премяна!
Навънка излезе Маркова майка,
във двете ръце държеше
по една чаша пълна;
на Марка даде чаша ракия,
на Донка даде чаша отрова.
Веднъже е Донка пийнала,
пийнала, пък не глътнала,
тръпен й език говори:
- Клето, проклето да бъде,
който си любето вярва,
пък сърцето да си предава,
както го е Донка предала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021