* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Мори Стояне, Стояне!
Стоян, ле, майка вели:
- Мале, мила мале,
стига ходи, мале,
стига кон ми троши,
скоро съм го ковал,
ковал и подковал,
подкови позлатил
и клинци посребрил.
Моята е, мале,
близо у махалата,
Стойна, бре, Попова,
поповата щерка.
Я майка му вели,
вели, ем говори:
- Стояне, Стояне,
азе Стойна не кю
в къщи да ми влезе,
къщница да ми е,
огън да навали,
вода да донесе,
хлеб да ми замеси.
А Стоян й вели:
- Мале, мила мале,
днеска я доведи,
утре я отрови,
ала Стойна кье е,
Стойна, бре, Попова,
попова дъщерка.
Натема й, Стоян,
дяволските моми,
що си запияха,
дяволските песни
и си заиграха
дяволското хоро,
йойдоха, Стоян,
и я докараха.
- Излезни, свекърво,
снаха да посретнеш.
Излезна свекърва,
в ръце държи она
чаша позлатена,
у чашата, Стоян,
до люта отрова,
та на Стойна вели,
вели, ем говори:
- Напий ми се, Стойно,
това е за здраве
и за мъжки деца.
Напила се Стойна,
глава премахнала,
запеяха Стоян,
дяволските моми:
- Натема я, Стоян,
твоя стара майка,
що не биде каил
да си гледа, Стоян,
до два луди-млади,
току биде каил
да си гледа, Стоян,
до два пресни гроба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021