* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Стояне, Стояне,
Стоянова майка (2)
как си е кренала (2)
от село на село,
от града на града,
на Стоян мома тера,
мома като него,
лична според него.
Я Стоян й вели:
- Мале, стара мале,
стига оди, мале,
стига ми коня мори,
изтроши му, мале,
плочи позлатени,
клинци посребряни.
Азе си мома имам,
мома от селото,
близо в комшиите,
утре я отрови,
ала Стойна кье е,
Стойна, бре, попова,
попова дърщерка.
Натема й, Стоян,
дяволските моми,
що си запеяа
дяволските песни
и си заиграа
дяволското хоро,
пойдоха, Стоян,
и я докараха:
- Излезни, свекърво,
снаха да посретнеш.
Излезна свекърва,
в ръце държи она
чаша позлатена,
у чашата, Стоян,
до люта отрова,
та на Стойна вели,
вели, ем говори:
- Напий ми се, Стойно,
това е за здраве
и за мъжки деца.
Напила се Стойна,
глава премахнала,
запеяа, Стоян,
дяволските моми:
- Натема я, Стоян,
твоя стара майка,
що не биде каил
да си гледа, Стоян,
до два луди-млади,
току биде каил
да си гледа, Стоян,
до два пресни гроба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021