* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залюбил Марко Тодорка,
любил я Марко, лъгал я,
любил я до три години,
лъга я дору четири,
ден дойде да се венчават,
ала я не ще мама му.
Която иска мама му,
нея я не ще млад Марко,
която иска млад Марко,
нея я не ще мама му.
Надвил бе Марко мама си,
взел беше Марко Тодорка,
взели се и венчали се.
Като са у Маркови отишли,
Маркова стара майчица
отвън на двора седеше,
до два филджана държеше -
първия люта отрова,
втория върла ракия.
Първия даде на нея,
втория даде на Марко.
Веднъж прегълна Тодорка,
дваж се изясно провикна:
- Майко ле, стара свекърво,
прощавай, ще ти продумам,
какво ти сторих, направих,
майно ле, та ме отрови,
с Марка да ни раздели?
Само туй дума издума,
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021