|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Марчо на Донка думаше:
- Мар либе Доне, севгалъ,
хай да ми, Доне, пристанеш
пристанеш, вярно приследиш!
Донка на Марчо думаше:
- Как зъ ти, либе, пристана,
пристана, вярно приследя,
та твойта стара майчица,
де къде ходи, хортува:
"Донка във къщи, 'ко видя,
стъпката зъ хи прикупа,
през плета зъ я прехвърля!"
Марчо на Донка думаше:
- Не слушай, любе, майка ми,
ти хайде да ми пристанеш,
пристанеш, вярно приследиш!
Донка на Марчо пристана,
Марчова стара майчица,
тя ги на врата посрещна:
на Марча дала ракия,
на Донка дала отрова.
Донка се виком извика:
- Любе Марчо ле, Марчо ле,
нали ти казах, любе ле,
че твойта стара майчица
за мене лошо мислила!
И се със душа раздели.
Брягово, Хасковско; хороводна (Джиджев 2014, № 844); севгалъ,
от севда - любима; прикупа - прекопая, откопая.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|