* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне на мама,
а да те синко, оженим,
докат си, синко, млад-зелен,
млад-зелен, синко, бял-червен,
дорде ти булка прилича,
и на булката люлката!
Стоян майци си думаше:
- Годи ме, мамо, жени ме,
аз не ща Стойна да взема,
че ми я корят хората,
хората близки комшии,
че ми е Стойна лехата,
лехата още мързеща:
кат тръгне Стойна за вода,
земята реве под нея,
синьото небе над нея,
тревата съхне край нея.
Аз искам Радка да взема,
че ми я хвалят хората,
че била Радка пъргава,
кат тръгне Радка за вода,
земя се смее под нея
и синьо небе над нея,
тревата расте край нея.
Кат ида, мамо, при Стойна
там е мястото мрачкаво,
кат ида, мамо, при Радка,
там е мястото светнало! -
Мама Стояна послуша,
повдигна сватба голяма,
от планината до Дунав
калеса мама, калеса,
калеса хора всякакви,
турци, българи карашик
и трета вяра цигани,
повече певци от кумци.
Като се сватба зададе,
мама сватбата посреща,
всекиму чаша подава -
чаша със върла ракия.
На Радка чаша подава,
чаша със черна отрова.
Веднъж е Радка сръбнала,
три пъти назад върнала
и се в Стояна хванала
и на Стояна думала:
- Умирам, либе, отивам! -
Като я Стоян съгледа,
извади влашки ножове
и се в сърцето удари.
Стоян се молба молеше:
- Мамо ле, стара душманке,
двама ни да ни заровиш,
двама ни в една гробница!
Нали бе мама душманка,
зарови Стоян над село,
Радка зарови под село.
Нали е Божа работа,
над Радка и над Стояна
до две ми елхи израсли.
Растоха и порастоха
и си клоните събраха,
събраха и оплетоха,
на чаршията сред село,
дето хорото играе -
момите и ергените
и малки моми подявки.
Нали е баба душманка,
тя коритари откупи
двете елхи отсякоха,
бели корита сториха.
Взела е баба корито,
хем пере баба, хем пее,
не жалей баба никого,
ни Радка, нито Стояна.
Нали е Божа работа,
от небе огън паднало
баба с корита изгоря.
Стоян от гроба излезе
и си пепелта той събра
и на гробове посипа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021