* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Клета била, проклета,
коя мома верува,
сърцену си казува,
кайно наша Тодора.
Сношка Марко дохожда,
отзаран му пристана,
та я Марко заведе
през горица зелена,
през водица студена.
Кога близо наближи,
отдальоко извика:
- Скоро, мале, по скоро,
че ти водя измена,
тебе, мале, измена,
мене бяла премена.
И майка му излела,
в ръки носи две чаши -
първа чаша ракия,
втора чаша отрова.
Дено беше ракия,
подаде я нах Марко;
дено ми беше отрова,
подаде я Тодори.
Еднъж Тодора глътна,
дваж Тодора повърна,
па си тихо говори:
- Скоро, бабо, по-скоро
донеси ми водица.
Я баба хи говори:
- Нема, снахо, ни капка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021