* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Любят се Марчо и Донка.
Марчо на Донка думаше:
- Хайде ми, Донке, пристани,
пристани, у нас да дойдеш.
Донка на Марчо думаше:
- Как да ти, Марчо, пристана,
аз като слушам хората,
хората какво говорят,
че твоята майка викала:
"Наш Марчо Донка ако вземе,
кога я в двори доведе,
стъпката ще й изкопа,
през плета ще я прехвърля,
с трън ще я заградя!"
Марчо на Донка думаше:
- Любе Донке ле, Донке ле,
ти недей слушай хората,
хората ни са душмани.
Тогава му Донка пристана.
Кога я в двори заведе,
и си на вратата почука:
- Стани ми, мале, отвори,
водим ти Донка за снаха,
за снаха, за добро чедо!
Майка на Марчо думаше:
- Почакай, Марчо, почакай,
стаята да ви приготвя,
с ракия да ви почерпя.
На Марчо даде ракия,
на Донка даде отрова, -
пак не се Донка отрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021