* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Дали е просто на мома,
да люби ерген от сърце,
сърцето да се предаде,
както е Донка любила!
Любил я Марко, лъгал я,
Донка е хитро излъгал
с една червена ябълка.
Марко Донка думаше:
- Хайде ми, Донке, пристани, -
у дома да те заведа!
Донка на Марко думаше:
- Как да ти, Марко, пристана,
като майка ти ме не щяла?!
Че я насила Марко издърпа
и я у тях си заведе.
Като си порти отвори,
и на майка си извика:
- Я излез, мале, я излез,
какво булче ти водя!
Като й майка му видяла,
грабнала в ръце две чаши,
едната чаша отрова,
другата чаша със вино;
виното даде на Марко,
отровата даде на Донка.
Донка, кат' я изпила,
и се на земя повалила,
жално горката мълвеше:
- Що съм ви, Марко, сторила,
че ме вий погубихте!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021