* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
люби я Марко, лъга я, (2)
най-после Марко пристана.
Марко на майка извика:
- Я излез, майко, да видиш, -
тебе ти водя отмена,
на мене булка засмена.
Майка на порти излезе,
две чаше в ръце държеше,
в една чаша ракия,
в другата чаша - отрова.
Ракия даде на Марко,
а на Тодорка - отрова.
Вдигна Тодорка, изпи я,
викна Тодорка да плаче:
- Марко ле, либе, Марко ле,
майка ти каил не става (2)
ние двама да се вземеме.
Марко си ножче извади
и се в сърцето прободе.
- Лежи, Тодорке, да лежим
на майка кеф да сториме,
два пресни гроба да гледа,
два чифта свещи да пали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021