* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Любят се Марчо и Донка, (2)
от малки дор до големи,
двама на хоро отиват,
сладки си думи говорят
и двама сладко се смеят.
Марчо на Донка думаше:
- Донке ле, любе шевгало,
хайде ме, Донке, приследи,
приследи, Донке, пристани!
- Марчо ле, любе шевгало,
как да те Донка приследи,
приследи Донка, пристане,
мама ти, Марчо, мама ти,
де къде ходи мама ти,
все зарад мене говори:
- Я не ща Донка за снаха,
Донка в къщи да ми стъпне,
стъпката ще хи изкопам,
с копача ще я изкопам,
с метлата ще я измета,
през плета ще я прехвърля!
- Не слушай, Донке, мама ми,
мама ми не я разбрала!
Та му си Донка приследи,
приследи Донка, пристана.
Полунощ си я заведе,
порука вънка на двори:
- Мамо ле, мила Марчова,
яла ми врата отвори!
Мама от къщи продума:
- Доведе ли я, сино льо?
- Доведох я, мамо, доведох!
- Постой, сино льо, почакай
да ти я мама послужи
до една чаша ракия!
Постоя Марчо льо, почака.
На Марча даде ракия,
на Донка даде отрова.
С жален глас Донка извика:
- Марчо льо, любе шевгало,
мен ме мама ти отрови!
Като я Марчо зачуло,
извади ножче ханджарче,
сам се във сърце прибоде:
- Лежи, Донке ле, да лежим,
мама ни да се нарадва!
Любят се Марчо и Донка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021