* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Никола иска Гергина,
майка му пък иска друга,
пък друга, от друго село,
по-бяла и по-червена,
по-тънка и по-висока.
Зорлан го мама посгоди,
Николчо на дюкян отишъл,
като се връща от дюкян,
през Гергинини минава.
Гергина седи в градина,
на глава и китка гергина,
Гергина, Никола думаше:
- Николо, либе Никола,
че ти защо се посгоди,
тъй ли ни беше думата?
Никола дума Гергина:
- Гергино, либе хубава,
зорлан ме мама посгоди,
аз ще я, Гергино оставя.
Хайде, Гергино, със мене,
ний като у нас идеме,
какво ще мама направи.
Че Гергина му пристава,
у Николчови отива.
Като ги видяла, майка му,
взела две чаши, стъклени,
наля ги с вино червено,
в едната тури отрова,
едната даде Никола,
отрова даде Гергина,
че се Гергина отрови,
Никола ножче извади,
че се в сърцето прободе
и на Гергина продума:
- Лежи, Гергино, да лежим,
да се нарадва майка ми,
майка ми, майка душманка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021