* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Море, Марко, мори, млади Ма=,
мори, млади Марко!
Млад се Марко девет пъти женил,
до двор води, у двор не уводи,
все ги трови Марковата макя,
все ги трови с крондир благо вино,
у виното върла солимена,
солимена, върла татулина.
Па си ойде у Видина града,
та утъкми Виде, бело Виде,
Виде тъкми и на Виде вели:
- Таком бога Виде, бело Виде,
не е закон двата да думаме,
не е закон, ама че думаме.
Ка ойдеме дома на дворове,
че излезе наша стара макя,
че изнесе крондир благо вино,
на сватове сос крондир че дава,
а на тебе у чаша че сине.
Вземи чаша, Виде, бело Виде,
вземи чаша, да я не посрамиш,
вземи чаша, ала вино не пи,
предай чаша Деяна девера.
Що е рекал, се е това било.
Взема чаша да я не посрами;
взема чаша, а я не напива,
предаде я девера Деяна.
Он се напи и коня напои,
кон му пукна, Деян от кон падна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021