* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

У горица ситна роса роси,
през горица - китени сватове,
се сватове на бели атове,
а младоженче на зелено конче.
Па минаха през гора зелена,
настанало поле широко,
през полето - води дълбоки.
Вода газят, вода се бистрее,
божур газят, божур се червее.
Се сватове по китка набрали
младоженче до три китки набра -
първа китка на балдъза даде,
втора китка за него остави,
трета китка на невеста даде:
- Чуй невесто какво ще ти кажа.
Аз съм се до девет пъти женил,
ти си ми десета невеста,
всичките ми е мама изморила,
и тебе ще мама да умори.
Вървели що ми вървели,
че стигнали в негови дворове.
Излезнала неговата майка
да посрещне младата невеста,
па подаде на млада невеста
шарен крондил с люта ракия.
Крондил вдига, ракия не пие,
най го даде Деяну деверче -
не отрови младата невеста,
най отрови Деяну деверче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021