* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
люби я Марко, лъга,
най-после Марко пристана.
Марко на майка извика:
- Я излез, майко да видиш,
тебе ти водя отмяна,
на мене булка засмяна!
Маркова майка излезла,
с две ми чаши ракия,
в едната чаша ракия,
в другата чаша отрова.
Ракия даде на Марко,
отрова даде Тодорки.
Тодорка чаша изпила
и викна да плаче:
- Марко ле, либе, Марко ле,
майка ти каил не става
ние двама да се вземеме!
Марко си ножче извади
и си го в сърце забоде,
и на Тодорка думаше:
- Лежи, либе да лежим,
на майка ми да угодим,
две бели свещи да пали,
два пресни гроба да жали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021