* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Вятър вее, гора се люлее,
през гората китени сватове
вода газят, вода до колоне,
вода газят, вода се бистрее;
божур газят, божур до колене,
божур газят, божур се червее;
все сватове по китка набрали,
а невеста до три китки бере,
младоженец стой, та я гледа,
а невеста дума младоженче:
- Защо стоиш така, та ме гледаш,
дали немаш дом да ме водиш,
ил се чудиш как ще ме храниш?
Отговаря младо младоженче:
- Дом си имам къде да те водя,
не се чудя как ще те храня,
най се чудя тайна да ти кажа:
я съм до три пъти женен,
и теб ще мама да умори,
като си стигнем у моите двори, -
ще излезне мойта мила майка,
ще изнесе крондил посребрени,
у крондило вино тройогодско,
а виното с люта отрова.
Най-напред ще го тебе подаде,
крондил вдигай, вино не напивай,
па го подай на кого ти от сърце.
Щом стигнали у момкови двори,
излезнала момко стара майка -
в ръка носи крондил посребрени,
най-напред го на невеста даде.
Крондил вдигна, вино не напила,
преклони се пред младо деверче,
подаде му крондил с отрова,
кат пийнало от конче паднало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021