* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко на Донка думаше:
- Хайде ми, Донке, пристани
дуде си малка, глупава! -
Донка на Марко думаше:
- Как ще ти, Марко, пристана,
като ме не ще майка ти
във къщи, Марко, да вляза,
камо ли хляб да й меся,
дето си, Марко, аз стъпя
с мотика пръст изкопава
и я с лопата изрива! -
Пристана Донка на Марка,
като я у тях заведи
на врата чука и вика:
- Излез ми, мамо, отвори,
че водя Донка хубава!
Мама на Марка думаше:
- Почакай, Марко, почакай
огънят да си разровя,
кандило да си запаля! -
Ни си огъня разрови,
ни си кандило запали,
ами й наляла мама му
една ми чаша с ракия
и друга чаша с отрова.
Ракия даде на Марка,
отрова даде на Донка.
Веднъж е Донка сръбнала
два пъти Донка повика:
- Олеле, Марко, олеле,
майка ти си ме отрови.
Доде си Донка издума,
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021