|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Проклета да е тази мома,
която момка верува,
която момка верува,
сърцето си казува.
Снощи си залюбих млади Марко
и снощи му пристанах.
Че ме поведе млади Марко,
та ме у тях заведе.
Отдалеч повика,
а отблизо продума:
- Я излез, мамо, навънка,
че ти водя отмяна.
На тебе, мамо, отмяна,
а на мене - бяла премяна.
Майка му навън излезе,
в ръка носи две чаши:
- На я, Марко, сръбни я,
сватбата да си запомниш!
Взе я Марко, сръбна я.
Другата даде на мен:
- На я, булке, сръбни я,
сватбата да си запомниш!
Веднъж сръбнах, дваж викнах:
- Олеле, Марко, умирам,
майка ти ме отрови
с една чаша отрова!
Александрово, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|