|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Юнак в пътян вървеше
и си моминки викаше:
- Моминко мари, хубава,
кому си вършиш саица?
- Тебе я върша, юначе,
тебе ще да се огиздя!
- Нимой върши, моминко,
мене са вчера венчали,
пък ми се й снощи довели,
още не я съм видувал...
Стана моминка, надена
недовършена саица,
на рамо бели харкуми,
та ми моминка помина
през невястини дворове.
Наляла вода студена,
пак си се през там завърна,
та че невяста порука:
- Невясто, млада невясто,
не щеш ли пийна водица?
- Пийна ще, мило, пийна ще!
Кахно ми пийна водица,
та че ми влезе нах вътре,
невяста жално заплака:
- Лоша ме глава заболя,
скоро ще душа да преда!...
Още си дума думаше
и се със душа раздели...
Даръдере, дн. Златоград, Маданско (сп. Славиеви гори, год. І,
1894, кн. 5-6, с. 72, № 5 - "Мома и юнак").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|