* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Яна майка надалеко дава,
Яна нече далеко да иде,
Яна иска близо в нашто село
за Стояна, мори, суримахо,
майка й я дава надалеко,
надалеко във село Берово,
за Ивана, Иван чорбаджия.
Майка й я поскришно сгодила,
на полвин нощ сватове дойдоха.
Отговарят Янините братя:
- Ний сме, майко, девет души братя,
кье купиме девет врани коня,
кье ходиме у Яна на гости.
На полунощ Яна изведоха.
Кат ойдоха у село Берово,
провикнал се Иван чорбаджия:
- Излезнете, се моми беровки,
да видите тая бела Яна,
Яна ли е, моми, звезда ли е!
Излезнаха се моми беровки,
изнесоха чаша фикиена
това руйно, това благо вино.
А Яна нече чаша да вземе...
Отговарят вред моми беровки:
- Ил се сдигаш, Яно, на големо,
че си взела Иван чорбаджия!
И бела Яна чаша вземала;
то не било руйно благо вино,
а то е било люта отрова -
бела Яна от кон е паднала,
от кон е паднала, душа даде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021