* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Търна момиче за вода
низ невястине двореве
със двене бели харкуми.
- Хайде, невясто, на вода.
- Я не ща, лельче, я не ща,
я си съм вода донела,
лъ ей-ся си ида ад вода,
бинишън не съм сваляла,
жълтине чизми пазарски.
Пък си се върна момиче
въз невястини дворове;
- Пийни, невясто, водица
от мойне бели харкуми
с ганосанкону гевгерче,
с къносанкине ръчинки.
- Пийна ще, лельче, пийна ще,
сърце ти ни ща развали.
Лу какно пийна и охна:
- Ох си, Мехмеде, умрях ти
на равничкине дворове
на тринка дене невяста.
Мехмед си отвън излезе,
на писанана капия.
- Комшии, мои душмани,
катри ми сва сторихте
върх младичкаса невяста?
Моминка атвън излезе:
- Я ти го сторих, Мехмеде,
зам да не галиш, да мамиш,
ам ага галиш, да вземаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021