|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
- Калино, море, Калино,
а що се тоуку понасаш?
Мене ми мома найдоха
от прочуена Струмница,
хубава Гюрга, маленка,
на дванайсе години!
А що е чудо? Кажуват,
много дарове имала -
девет кошули свилени
и дванайсе мелезни,
петнайсе бубакерни;
тая, що кье се венчала,
со ал клободан везана,
со сърма помуш пунена!
- Стояне, море, Стояне!
Аз кье ти отровам невеста,
аз кье я викам у мене,
да й завезам кошуля,
кье сварам жежко кафе,
и у кафето, отрова!
неуточнено, Щипско-Кочанско - Македония (Шапкарев 3/1972, № 1038
- "Калинка и Стоян").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|