|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Тераха те, Мано, от тук, от тамо,
от тук', от тамо од редома,
нигде майка не те даде,
нето тебе сърце търгна,
сърце търгна за работа.
Дур дойдоха от далеко,
през три гори, през четири,
през девет води студене,
за Стоян кехаята.
Тогай е те майка даде,
сърце търгна за работа.
Реч фатиха, хлеб кършиха,
по хлебо бе малок армас,
по армасу тежка сватба.
И га беше в неделята,
в неделята на сватбата,
си събраха Манините,
Манините милни дружки,
едни други си сборуват:
- Стоян люби друго любе,
друго любе от Будима,
от Будима будимчанка!
Отговори Мана невеста:
- Варай, мале, мила мале!
Я чуй, я чуй моите дружки:
"Стоян люби друго любе,
друго любе от Будима,
от Будима будимчанка!"
Я майка й сборуваше:
- Мълчи, Мано, немой вревиш,
ти каскандисоват, затова вреват,
оти кье идеш на чуено,
на чуено, на хвалено!
Де дойдоха сватовете,
увзеха га, върнаха се,
поминаха прел Будима,
излегла е будимчанка
с мала китка на ръките,
права ръка мала китка,
лева ръка чаша вино.
Стоян дава мала китка,
на Мана си чаша вино.
Мана нейке да го вземе!
Я Стоян й сборуваше:
- Вземи, Мано, чаша вино,
ти не ми си от големо,
не вдигай се на големо,
вдигни, Мано, та се напи.
Вдигна Мана, та се напи,
отидоха дури дома,
Стоянови рамни двори.
Стоянови до две сестри:
- Та ти е, братко, невестата,
прихвалена, причуена
с хубавина, с гиздавина?
Я Стоян им сборуваше:
- От път ми е Мана уморена,
от прах ми е изпрашена.
И Мана е душа дала.
Просеник, Серско - Гърция; хороводна (Веркович 1860, № 140; =Верковиќ
1/1985, № 140).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|