* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Седи Калина в градина,
свилен си гайтан плетеше,
минал е Петре търговче,
па на Калина говори:
- Калино, моме Калино,
на кого плетеш гайтани?
Я Калина му говори:
- Тебе ги плетем, Петре ле!
Петре на Калина говори:
- Ич се не надай Калино,
я нема тебе да вземам.
Ти си чедо сиромашко,
я съм чедо богаташко,
мой баща овни собира,
та ги кара на Стамбола,
овни закара, злато донесе,
а твой баща свине пасе.
Калина го люто прокле:
- Да ходиш, Петре, да тражиш,
да найдеш мома богата,
с дечица да се зародите,
имане да ти изеда,
па да дойдеш при мене,
я жълтица да ти дадем
да си захрани децата.
Ходи Петре, найде,
богата мома взема.
Нали е Калина хубава,
ем хубава, ем работна -
за нея дойдоха от село,
от село, от Койнарево,
от Койнаревските джелепи.
Минало се що се минало -
Петрови деца богатство изели.
Кога било на Великден -
стана Петре, та ойде
у село, у Койнарево,
сред село хоро играе,
а оздоле идат свирки и тупани,
а Петре пита и разпитва:
- Сватба ли имате у селото?
А хората му казуя:
- Немаме сватба,
ами Калина иде на хоро -
нея я вода на хоро със свирки.
Па е дошла Калина,
она е Петре видела -
със тояга на хоро застанал,
па е пришла при Петрете.
- Е те ти, Петре, жълтица,
дечица да си захраниш,
да захраниш и да ги облечеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021