* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Лъгали се Милуш и Милока,
лъгали се девет години време,
и десета година настанало.
Дойде време они да се вземат.
Яли Милош Милоки говори:
- Фала тебе, Милоке девойке,
стига сме се ние лъгали,
хайде да се ние вземеме!
А Милонка на Милош отговаря:
- Фала тебе, Милош добър юнак,
почакай ме до три бели дена,
да преберем мой бели дари,
башка тънко, а башка памучно,
башка свилно, а башка сърмено.
Чека Милока Милуш да дойде,
нинало се три дена време,
а Милуш и хабер си нема.
Па се качи Милока девойка,
па се качи на дела висока,
па погледна нагоре-надолу,
метна очи Милушови двори, -
у Милушови двори с кони обсадени,
у конете три хора се върти,
у хорото невеста се кланя,
до невеста стои Милуш младоженя.
Върло се Милоки нажалело,
па се върна она назаде
направи се божа прошлякиня,
набрала е пае билки и тревики,
и отиде на Милушови двори,
и си ока Милушова макя:
- Излез, излез Милушова майко,
да ти дам тревки за младенци,
ега осъвне това мъжко дете!
Не осъвне това мъжко дете,
но осъвне невеста умрела.
И отиде Милуш на Милокини двори,
и си ока: - Излез, излез,
излез, излез, Милоко девойко,
излез, излез, ний да се вземеме.
А Милока му по-тихом отговаря:
- Назад, назад непознат гидийо,
я да любим стари ергенуши, -
я би бащин се под плет турило;
я да любим млади удовчини, -
я би баши обор направило!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021