* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Калина седи в градина,
да плете гайтан гивизен.
Пътьом замина млад Петко,
та си Калина питаше:
- Калино, моме хубава,
кому си плетеш гайтани?
- Тебе го плета, Петко льо,
за твои ноже сребърни
и позлатени къньове.
Петко Калину говори.
- Калино, моме, хубава,
не мо си губиш коприна,
не мо си кърши пръстите,
я не ща тебе да взема,
я си съм, мари, заглавен
отвъде бяла Дунава.
Че стана Петко калеса
от девет села сватове
и от десето - кумове,
та си Дунавка доведе.
Дунавка млада невяста,
станала рано в неделя
и се умила, оплела,
изкарала сиви говеда,
говеда на говедаря,
че си замина, подмина
през Калинини капии.
Калина си хи говори:
- Дунавко, млада невесто,
намини сетне нах дома
ракия да те почерпя.
Дунавка млада невеста,
тя при Калина отиде,
не я ракия черпила,
ами хи дала отрова.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021