* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Петре ле, любе ле Петре ле!
Петър замина, помина
през Калинини дворове.
Калина вънка стовеше,
равни си двори метеше.
Петър Калини думаше:
- Калине моме, Малине,
мар, кому плетеш гефтане,
гефтане гивизиине?
- Тебе ги плетам, Петрьо льо,
за твоите чюфтер пищофи,
за стребърни ти ножове.
- Калинке, моме хубава,
я не ща тебе да взема,
мар, не губи си денкове,
мар, не харчи си коприна!
Я ще да вземам, да вземам
Презморка малка девойка.
- Петре ле, любе Петре ле,
я ще Презморка отрови
синему гущер главата,
люти хи змейки сърцето.
Презморка рано станала,
рано говеда напрата,
руси си коси оплита,
равни си двори измита.
- Махни се, махни, Презморке,
яла вино да те почърпям
и люта бяла ракия!
Еднъж Презморка пийнала,
дваж е Презморка викнала:
- Ох леле, любе Петре ле,
мене Калинка отрови
синему гущер главата,
люти хи змейки сърцето!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021