* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Петър Калини думаше:
- Калино мари хубава,
мари, кому плетеш гайтаня?
- Петре ле, либе Петре ле,
тебе ги плета, Петре ле,
за твойте чифтер пищови,
за твойте остри ножове!
- Калино мари хубава,
не мой плети гайтаня,
аз не кьа тебе да взема,
хем кьа, Калино, да взема
от горно село горенка,
хубава Мара моренка!
- Петре либе, Петре ле,
не довеждай я, Петре ле,
утрине отровявам я,
вечере обесвам я!
Петър Калина не слуша, -
отид да я доведе.
Било в неделя сутринта,
Мара кравите пращаше,
кравите с говедаря.
През Калинината помина;
Калина Мара думаше:
- Я ела у нас, Маре ле,
та да поядем, попием
от нашата риба пържена.
Еднъж е Мара хапнала,
три пъти Мара викнала:
- Петре ле, либе, Петре ле,
мене ме Калина отрови,
от зелен гущер сърцето,
на усойница главата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021