* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Седи Калина в градина, Калино ле,
седи Калина в градина,
та си оплита гайтане,
гайтане, мори, морави,
морави, гювезиени.
Мина, промина млад Петър,
па на Калина говоре:
- Помага бог ти, Калино.
- Дал ти бог добро, Петре ле.
- Кому си плетеш гайтане?
- Тебе ги плета, Петре ле,
на твоите влашки ножета,
на позлатени ножници.
Петър Калина говоре:
- Я нема тебе да взема,
азе съм дошел, Калино,
от тебе прочка, да взема -
мене за мома ойдоха
у Ерин града голема
за тая мома Иринка,
дваж по-хубава от тебе,
триж по-работна от тебе.
- Иди я, либе, доведи,
я ще я, либе, отровя
със една чаша ракия,
със едно вино алено
и па я тебе ще взема.
Петре Калина говоре:
- Не мож я, либе, отрови -
нея я макя заклела
от вино и от ракия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021