* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Стоян си оре оране,
оране бяла пшеница.
Премина Дана на вода
и си на Стоян говори:
- Ори си, ори, Стояне,
оране бяла пшеница,
тука че Дана да жъне.
Стоян на Дана говори:
- Лък се не лъже, Дано ле,
нещат те мама и тата.
Они дойдоха, дойдоха,
у Елинграда голема,
за Елинка, за девойка.
Дана на Стоян говори:
- Не доводи я, Стояне,
че я отровим, Стояне.
Стоян си Дана не слуша,
па си доведе Еленка,
от Елинграда голема.
Минало се мало, много,
некой изчука на порти,
изчука още извика:
- Излезни, како Елинко,
вчера съм ишла на пазар,
тамо съм вишла майка ти.
Прати ти бели симиди,
прати ти благи ябълки
и си заръча, поръча:
"Сама симиди да ядеш,
сама ябълки да ядеш."
Елинка я слушала,
сама симидо е яла,
сама ябълки е яла.
Кога се Стоян завърна,
Елинка лежи умрела.
Дана я хитро отрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021