* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
със турчин, със еничерин
да пият, да се надпиват
с това ми вино червено.
Ако ли Стоян надпие, -
на турчин конче ще вземе;
ако ли турчин надпие, -
Стоян си булче харизва,
хубава булка Калинка.
Калинка булка хубава,
и тя им вино налива,
на турчин чаша прелива,
на Стоян празна остава.
И пак се Стоян по напи,
че легна Стоян, че заспа,
турчин Калинка думаше:
- Калинке, булке хубава,
събличай бело българско,
обличай турско зелено,
хайде със мене да вървиш,
на мене булка да станеш!
Калинка булка хубава
и тя си турчин послуша,
съблече бело българско,
облече турско зелено,
и си с турчин тръгнала.
Стояновата майчица,
и тя по двори ходеше
и си на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дърво и камък да заспи,
а ти, Стояне, да не заспиш, -
турчин ти булче отвлече,
мамина Калинка хубава!
Как зачу Стоян тез думи,
че рипна Стоян, че стана,
вярно си конче възседна,
през поле широко препусна,
но нийде Калинка не стигна.
Настала гора зелена,
Стоян през гора вървеше,
дърво и камък трошеше.
Всичко бе в гора весело,
птичките сладко пеяли,
само си Стоян плачеше...
Стоян кавалче извади,
наду го, жално, засвири,
кавалче свири-говори:
"Де да си, Калинке, почакай,
// да си те ази настигна!"
Калинка булка хубава
и тя си кавал дочула,
дочула, Стоян познала
и си на турчин продума:
- Турчине, еничерино,
виж какво е дърво високо,
каква е сянка дебела,
под дърво студен кладенец.
Я запри малко да седнем,
студена вода да пийнем,
пък да си малко починем
на тая сянка дебела!
Турчин Калинка послуша,
студена вода пийнали,
седнали да си починат...
Нали се на турчин доиска
със булче да се шегува...
Тамо ги Стоян настигна,
на турчин глава отреза,
назад Калинка повърна,
Калинка булка хубава,
Калинка бяла българка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020