* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
със турчин да се надпива.
Ако го турчин надпие, -
на Стоян булче ще вземе;
ако го Стоян надпие, -
на турчин конче ще вземе.
Три дни са яли и пили,
Стояновата булчеца,
тя си им вино налива,
налива, още прелива, -
на турчин чаша пълнеше,
дано му баса пропадне,
на Стоян празна оставя...
Но падна Стоян, та заспа,
че си му баса пропадна...
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, булче, хубава,
събличай бело българско,
облачай турско зелено,
че ще със мене да вървиш.
Калинка булка хубава
съблече бело българско,
облече турско зелено
и си с турчин тръгнала.
Стояновата майчица,
тя си се викна, провикна:
- Синко, Стояне, Стояне,
дърво и камик да лежи,
а ти, синко, да ставаш, -
турчин Калинка отведе!
Че си ми рипна млад Стоян,
изведе конче хранено
и си на конче продума:
- Конче ле, мило байново,
поих те, байно, зобих те,
зобих те и те не карах,
но сега, байно, да вървим,
Калинка да стигнеме!
Ако Калинка стигнеме,
юздата ще ти позлата
и копитата посребря!
Като през гора вървели,
Стоян си свирка извади
и си ми Стоян засвири,
свирка му свири-говори:
"Де си, Калинке, почакай!"
Че го Калинка дочула
и му на свирка разбрала;
тя си на турчин думаше:
- Турчино, еничерино,
доста си поизморихме,
да седнем да си починем
под тая сенка дебела,
до тая вода студена,
да пийнем, да се умием!
Че са си двама седнали,
и си ги Стоян настигна,
на турчин глава отреза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020