|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за надпиване с турчин
Стоян се на бас захвана
с турчина, с баш еничеря
да ядат още да пият.
Който се напред напие
залог се те заложили,
ако се Стоян напие
ще вземе турчин, ще вземе
негово хранено конче
и хубава булка, булка Калинка.
Турчин залага биволи,
биволи с колата,
с колата още с жеглите.
Калинка диван стоеше
върла ракия налива,
на турчин я долива,
на Стоян със сълзи обвива.
Пили са малко, ни множко,
ах, че се напи млад Стоян
млад Стоян, млада Гидия,
че стана турчин, турчин Ерема.
Отиде в тъмни дамове,
изведе конче хранено,
хвана булка Калинка,
че я на коня той метна
и тръгна турчин да бяга.
Вървели, що са вървели
извървяли поле широко
навлезли в гора зелена.
Сред гора бистро кладенче
до кладенчето дърво високо,
Калинка дума турчина,
турчина още Ярема:
- Постой, почакай турчине
да седнем да си починем
под това дърво високо
и студена водица да пием
от това бистро кладенче.
Седнали да си починат
турчин ми легна и заспа
на Калинкино дясно коляно.
Като се Стоян опомни
от тази ли върла ракия
взема си медно кавали
и с кавали засвири:
"Къде си булка Калинке,
постой ме, Калинке, почакай,
аз при тебе, либе, ще дойда,
турчину глава да отрежа,
назад тебе, либе, ще върна!"
Калинка кавал познала
турчин от сън не събуди.
Стоян при тях пристигна,
турчину главата отряза
и Калинка назад повърна.
Захари Стояново, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|