|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за надпиване с турчин
Снощи се запил млад Стоян
с турчина Църн Арапина.
Турчин ми яде, не пие,
млад Стоян пие, не яде,
та го виното превзело
и го ракия прекрила.
Турчин Стоянум думаше:
- Стояне, чорбаджию ле,
като сте село голямо,
голямо село Бейбунар,
имате ли моми хубави,
хубави за продаваньнье?
- Турчине, Църн Арапине,
имаме, бельки немаме!
И моя сестра Калинка
и кя е мома хубава,
хубава, за продаваньне.
- Стояне, чорбаджию ле,
ми колко хи е пахата?
- Пахата хи е, турчине,
до шиник жълти алтъни,
до кило бели грошове!
Турчин парите мяреше,
мяреше и хи броеше -
с двадесте и пекь връхнина.
Калинка ходи низ двори,
та си косата мъкнеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, милни Господи,
вземи ме, Боже, вземи ме -
дано в земята потънам!
Турчин Калинки думаше:
- Придай се, бяла Калинко,
придай се, дай си вярата:
бяла ханъмка да станеш,
църна фередже да носиш,
на висок чардак да седиш,
тенка коприна да предеш,
жълти алтъни да нижеш!
Калинка дума турчину:
- Турчине, църн яряпине,
я си главата залагам,
ма си вярата не давам,
не давам, не я предавам,
вярата - христенлията!
Заберново, Малкотърновско; на собакь - на трапеза, обикновено
на заговезни (СбНУ 57/1983, № 284 - "Брат продава в пиянство сестра си на
турчин, но тя не си дава вярата").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|