* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчин да се надпива.
Ако го Стоян надпий
на турчин глава ще отреже.
Ако го турчин надпий,
ще вземе млада Калинка.
Седнали ми са да ядат
да ядат и да се надпиват.
Калинка ще им долива.
На турчин пълна даваше
на Стоян празна оставяши.
Ах, че са яли и пили
три дена и три нощи.
Ах, не се упи турчина,
а най се напи млад Стоян
и легна Стоян позаспа.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
обличай черно кадънско,
и хайде, Калинке, със мене.
Калинка жално плачеше
и Стояно люто прокълна.
Турчин конче възседна,
Калинка пешом ще върви.
Като из пътя заминаха
Стоян се от сън събуди
и на мама си продума:
- Майно ле, стара майно ле,
къде е, мамо, Калинка?
Стояне, сине Стояне,
нали от баса пропадна
и Калинка с турчин замина.
Стоян на мама думаше:
- Я ми кончето извади
и ми свирката подай.
Със свирка ще си засвиря
и Калинка ще ме зачуй.
Свирка му свири-говори:
"Де си, Калинке, почакай,
почакай да те настигна,
на турчин глава ще отрежа,
тебе от робство ще отърва!"
Турчин Калинки думаше:
- Я гледай де има сянка дебела,
де има сянка дебела,
де има вода студена,
да седнем да си починем.
Калинка не се съгласи.
Като свирката зачула
почнала пък тя да вика:
- Турчино, еничерино,
бавничко да си вървим,
че аз се много изморих
дано кладенец да си намерим,
устата си да намокря.
Тамън му това говори,
и Стоян с конче пристига,
на турчин глава отрязва,
Калинка от робство отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020