* * *

Облог за надпиване с турчин

Заложил ми се млад Стоян,
с турчина вино да пие,
турчина, друговерина,
какъв им беше залога,
ако се упие турчина,
кончето ще си заложи,
ако се упие млад Стоян,
сестра си Калинка ще заложи.
Почна ли да ядат и пия,
Калинка диван съдеше,
бели им чаши пълнеше,
на турчина ги прелива,
на Стояна не ги долива,
дано се упие турчина.
Турчина хитра гидия,
той не си чаши изпива,
най ги у пазва налива.
Стоян си чаши изпива.
Че ми се напил млад Стоян,
написа Стоян, заспа.
Турчин Калинке думаше:
- Тръгвай, Калинке, с мене,
залога да си изпълняш.
Тръгна Калинка с него,
вървели, що са вървели,
изминали поле широко,
наели гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Калинка се на турчин молеше:
- Много ти се на кон изморих,
искам вода да пия,
да пия и малко да си почина.
Нали се турчин съгласи,
че са двама седнали,
седнали да си починат.
Турчин му се дрямка додряма,
легна сладко, та заспа
на Калинкино коляно.
Като се Стоян събуди,
събуди да се обора,
няма я Калинка при него,
знай че я заложи,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
препаса сабя френгия,
задяна пушка бойлия
наниза чифте пищови,
че си конче препусна
и му главата отряза
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020