* * *

Облог за надпиване с турчин

Турче Стояну думаше:
- Байно ле, бате Стояне,
девет години Стояне,
ка сме се ние събрате,
верно не сме се питале -
кой от къде е, Стояне,
има ли никой отгоре,
отгоре, от Врачанското,
от Врачанската нахия,
от това село Бурово?!
Стоян на турче думаше:
- Аз съм си турче, отгоре
отгоре, от Врачанското,
от Врачанската нахия,
от това село Бурово.
Турче Стояну думаше:
- Байно ле, бате Стояне,
кат си от село Бурово,
във това село Бурово
има ли моми хубави,
има ли мома за мене
и азе да се оженя?
Стоян си турче думаше:
- Във наше село Бурово
всички са моми годени,
годени и закупени,
сал една не е годена
и тя е наша Тодора,
наша Тодора, сестра ми.
Пали е пусто пиянство,
Стоян сестра си продаде
за триста жълти жълтици
и триста бели бешлици
на турче, на Черногорче.
Турче Тодорка поведе,
млад Стоян легнал, та заспал,
на сън е вода ожъднял,
па на сестра си думаше:
- Сестро Тодорке, Тодорке,
подай ми, сестро, водица,
водица, макар с лъжица,
грърцето да си намокря.
Не се обади Тодорка,
най се обади Петкана,
па на Стояна думаше:
- Стояне, Стоян чорбаджи,
на сън ли, любе, приказваш,
още ли не си изтрезнел,
че ти ли заборави ли,
че си сестра си продаде
във това пусто пиянство.
Тогаз се Стоян събуди,
па влезе в нови яхъри,
па стегна конче хранено,
па го из порти препусти
през това поле широко,
през тази гора зелена.
Като през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
вижда ли, горо, сестра ми,
сестра ми горо, Тодорка,
с турче, със Черногорче,
брата си, горо, да къле?
Тодорка брат си дочула:
- Ето ме, братко, ето ме
във тази гора зелена,
под тази суха граница...
Стоян на турче думаше:
- Кажи ми, турче, обади,
дали ти глава отрежа,
да знаеш, турче, да помниш
кога си българин лъгал
във това пусто пиянство.
А турче му се молеше:
- Байно ле, бате Стояне,
махни ме и остави ме,
ще ти слугувам, робувам
до девет добри години.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020