* * *

Облог за надпиване с турчин

Обзаложи се млад Стоян
с турчина, с еничерина,
червено вино да пие,
печено агне да яде,
Калинка ще им залива,
Калинка, булка хубава.
Ако се упий млад Стоян,
турчин Калинка ще вземе;
ако се упий турчина,
Стоян коня му ще вземе.
Не се й упил турчина,
най се й упил млад Стоян;
че му се дрямка додряма,
че легна Стоян, та заспа.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, клета робинке,
що седиш още, та гледаш,
какво се добро надяваш?
Събличай черно облекло,
обличай синьо, зелено,
че щем далеко да идем,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет села в десето.
Че е Калинка станала,
черни си дрехи съблякла,
сини-зелени облякла;
оседла коня хранена,
приплещи сабя френгия
и дълга пушка бойлия,
и чифтелии пищови.
Стоян се от сън събуди,
че на Калинка думаше:
- Калинке, сестро Калинке,
я дай ми водя да пия!
Не се обади Калинка,
най се обади мама му:
- Стояне, синко Стояне,
да пиеш дърво и камък -
Калинка отиде с турчина!
Като си зачу млад Стоян,
възседна конче хранено,
подир Калинка отиде.
Като през гора вървеше,
с тънка свирка свиреше;
свирката свири-говори:
"Калинке, сестро Калинке,
чакай, Калинке, дето си!"
Калинка зачу батя си;
колкото полека караше,
дваж по-полека закара.
Турчин Калинки думаше:
- По-бърже карай кончето,
сяка че иде батю ти...
Че го пристигна млад Стоян,
турчину глава отряза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020