* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнал ми Стоян да яде,
да яде, още да пие
с турчина, еничерина,
с турчина, анадалеца,
с турчина, друговереца.
Нимали дума да думат,
да думат, да си хортуват,
най, че се на бас хванали
да пият, да се надпиват.
Ако го Стоян надпие,
той ще коня му да вземе,
коня му, още пушката,
пушката, още сабята.
Ако го турчин надпие,
той ще Калинка да вземе
в Цариград ще я заведе.
Калинка чаши налива,
Стоян си чаша изпива
и се за друга засмива;
турчин си чаша не изпива,
най я в ботуша налива.
А че се упи млад Стоян,
че легна Стоян и заспа.
Турчин Калинкадумаше:
- Калинке, бяла българко,
Калинке, моя робинке,
на Стоян баса пропадна;
хайде, Калинке, с мене
в Цариград да те заведа.
Че си кончето възседна
и си Калинка улови,
и я на конче преметна,
за Цариграда тръгнаха.
Вървели, що са вървели,
минали паи широко,
стигна ли гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
дърво и камък да беше,
дето си булче остави
турчина да го отвлече.
Ох, че си скочи млад Стоян,
че си кончето обюзда,
обюзда, оседла и го възседна,
за Цариграда препусна
турчина да си настигне;
с тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Где си, Калинке, почакай
турчина да си настигна!"
Калинка свирка зачува
и си на свирка разбира,
и на турчина думаше:
- Турчино, анадалецо,
я поспри коня да слезна
водица да си посръбна,
лицето да си измия.
А че се турчин излъга,
че си кончето позапря.
Калинка вода пиеше,
бяло си лице миеше;
ох, че ги Стоян настигна,
на турчин глава отряза
и я в гората захвърли,
назад си взема Калинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020