* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина с еничерина
да пият да се надпиват.
Ако ли Стоян надпие,
турчин си дава кончето,
ако ли турчин надпие,
Стоян си харизва булчето.
Седнали холан да пият,
да пият, да се надпиват.
Калинка булка хубава,
тя им диван седеше
и им чаши долива.
На турчин чаша долива
Стояно празна подава,
но пак се напи млад Стоян,
че легна Стоян позаспа.
Турчин, Калинка, думаше:
- Калинке, булка хубава,
я хвърляй бяло българско,
облечи турско зелено,
че двама на път ще идем.
Калинка булка хубава
наведе глава надолу,
дребни си сълзи зарони.
Че хвърли бяло българско,
облече турско зелено,
но няма какво да се прави
и на конче преметнаха
из еничерски пътища тръгнаха.
Стоянова стара майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш,
дето ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина.
Ах, че се Стоян опомни,
хранено конче възседна
и с тънка свирка засвири,
из еничерски пътища тръгна.
Свирка му свири-говори:
"Де къде си, Калинке,
постой, Калинке, почакай!"
Калинка свирка дочула,
дочула и разбрала
и на турчин продума:
- Турчине, еничерино,
по-полека карай кончето
и гледай да има вода студена
да слезем вода да пием,
да пием и да се умием.
Доде Калинка издума,
там Стоян пристигна,
на турчин глава отряза
и Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020