* * *

Облог за надпиване с турчин

Стоян и турчин каул сторели
вино и ракия да пият (2)
без да се някой напие
турчин му булчето задяваше
Стоян му колая кроеше
седнали вино да пият
и тая люта ракия
турчин залага крина алтъни
а Стоян сиромах що да стори
залага, залага своето булче Калина
Калинка булка хубава
колкото е Калинка хубава
два пъти по е гиздава
седнали вино да пият
и тази люта ракия
че пили два дни три нощи
и цели ми до две нощи.
Калина вино точеше,
точеше, още наливаше,
все си Стояна поглеждала,
и все се на бога молела, -
дано се турчин първо напие,
дано си, дано си каула загуби!
Ала се й обратно случило...
Стоян си Калина погледна,
Стоян Калина продума:
- Калинке, млада робинке,
силна ме дрямка, либе, натегна!
Колкото турчин пиеше,
ситна го роса избиваше,
колкото Стоян пиеше,
силна го дрямка натискаше.
Калина всичко разбрала,
на турчин чаша препълва,
а на Стояна празна остава.
Ала се първо Стоян напи,
напи се Стоян и падна,
турчин се гордо изправя
на Калина дума-говори:
- Калинке, млада робинке,
Стоян си каул загуби,
млада ханъма ще станеш,
на Стамбола града ще ходиш!
Турчин Калина надигна,
на кон я далеко поведе.
Стояновата стара майчица,
тя не е спала, всичко е чула, видяла,
по двори ходеше, Стояна люто кълнеше:
- Стояне, синко Стояне,
камъни и дървета да пиеш,
дато си каул заложи,
дето си Калина загуби!
Като чул Стоян тез думи омразни,
Стоян се бързо разсъни,
бързо се Стоян запаса,
в неговите яхъри той влезе,
хранено конче прегърна,
на конче дума-говори:
- Ой те тебе, конче хранено,
забрави ли хайдушки пътеки, -
турчин Калина отвлече,
хай да го, байно, подирим,
дано го нейде настигнем.
Стоян си коня изведе,
бързо го Стоян възседна,
меден си кавал извади,
кавал му свири-говори:
"Калино, булче Калино,
дето и да бъдеш, Калинке,
дано ми кавала зачуеш,
дано ми кавала познеш,
дано ми песен разбереш, -
да турчин селям да сториш,
дано го малко забавиш!"
Калина кавала зачула,
на кавала всичко разбрала,
на Стоян свирнята познала,
на турчин дума-говори:
- Турчино друговернико,
тук има гора зелена,
тук има сянка дебела,
я малко почивка да сторим
и първа любов да сторим!
Много на турчин допаднало,
коня си турчин запира,
зелен й килим постила.
Калинка от коня той свлече;
тъкмо си Калинка прегърна,
ала си Стоян довтаса.
Отдалеко сабя извади,
на турчина дума-говори:
- Турчино, друговернико,
ти знаеш ли или не знаеш
с кого си каул засторил?!
Ако ме на вино надпиваш,
на сила и сабя не ще ме надвиеш -
ази си каул загубих,
на Калина ще да си върна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020