* * *

Облог за надпиване с турчин

Стоян и турчин двамата
на едно турско кафене.
Седнали на бас хванали
да пия да се надпиват.
Ако ли турчин пропие
ще си хариже кончето,
кончето синьото седло,
ако ли Стоян пропие
ще си хариже булчето,
булчето бяла Калинка.
Нали е Стоян пияница
бързо се Стоян понапи,
напи се Стоян и заспа.
Турчин Калинка думаше:
- Калине, бяла българко
на Стоян баса пропадна
трябва с мен да дойдеш.
Калинка стана и тръгна.
Като Калинка замина
Стояновата майчица
тя Стоян люто кълнеше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да пиеш,
да пиеш да се не напиеш.
Я стани, синко, да видиш
Калинка с турчин замина.
Стоян се от сън събуди,
че влезе в долни яхъри,
изведе конче хранено
със ситен го ориз назоби
с руйно го вино напои,
че на кончето думаше:
- Конче ле, мило байново,
ако Калинка достигнеш
краката ще ти позлатя,
главата ще ти посребря.
Докато Стоян издумал
кончето хвръкна отиде.
Стоян със свирка засвири,
свирка му дума-говори:
"Мари стой, Калинке, почакай,
ако си, Калинке, наблизо!"
Калинка от свирка разбирала
и на турчин думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
я поспри, холан, кончето,
да седнем да си починем,
студена вода да пием.
Докато Калинка издума
и ето Стоян пристигна,
издигна тежък боздуган
и на турчин глава отсече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020